За важните решения в трудни моменти: Не карай счупено колело

Представи си, че се опитваш да караш колело със скъсана верига или криви гуми. Колкото и усилия да влагаш, то няма да те отведе там, където искаш. Може да залитнеш, да паднеш, дори да се нараниш още повече. Ясно е – първо колелото има нужда от поправка, от почивка, от пренастройване… преди да може отново да те понесе напред.

Същото важи и за нашия вътрешен свят.

Когато преживяваме загуба, съкрушение или емоционално изтощение, не сме "счупени", но сме извън баланс. А когато нещо важно вътре в нас е разклатено – когато носим тежестта на болката или хаоса – това не е моментът да вземаме големи житейски решения.

И въпреки това, точно тогава често ни се иска да го направим – защото копнеем за яснота, за край, за бягство от страданието. Но решенията, взети по време на емоционална буря, често не са мъдри. Те се раждат от реакция, не от размисъл. От страх, не от вътрешна яснота. От нетърпение, а не от зрял избор.

А такива избори могат да ни отведат по пътища, които по-късно бихме искали да не бяхме поемали.

Затова ето едно напомняне: Дай си време да дишаш, преди да решаваш. Почини си, преди да отговориш. Изчакай колелото да се стабилизира.

Не си слаб, когато спреш. Ти си мъдър, когато разпознаеш, че вътрешният ти компас има нужда от пренастройване. Истинската сила понякога се крие в това да забавим.

Дай си възможност да се възстановиш. Дай си време. И когато колелото отново бъде цяло, пътят ще те чака. С нова посока и стабилна земя под краката.