Избираме ли наистина… или просто реагираме?

Не сме заседнали — просто повтаряме нещо, което някога ни е носело усещане за сигурност..

Обичаме да вярваме, че строим сами живота си. Че взимаме осъзнати, силни решения — в любовта, в работата, в това кои сме. Но какво ако… всъщност не избираме?

Какво ако повечето от така наречените ни „решения“ са просто реакции?

Реакции на болка. Реакции на страх. Реакции на модели, които сме научили толкова отдавна, че вече не ги разпознаваме.

Не избираме партньор, който ни игнорира — реагираме на позната болка, която е прошепнала: „Ето така изглежда близостта. “Не избираме да мълчим — просто реагираме на дълбоко вкоренен страх, че сме прекалено шумни, или прекалено различни. Не избираме да се откажем от мечтата си — а реагираме на стар сценарий, който казва: „Не си позволявай да бъдеш наранен отново.“

Повечето от нас живеят на автопилот, повтарят миналото и го наричат съдба.

Но ето една истина, която може да промени всичко:

Не можем да направим истински избор, докато не разпознаем на какво всъщност реагираме.

Докато не спрем. Докато не се вгледаме в онзи миг, в който сърцето ни потрепва — и не попитаме: „Това инстинкт ли е… или истинско решение?“

Промяната започва, когато си позволим да видим: Това не съм аз. Това е ролята, която някога ме е предпазвала.

И точно в тази пауза се отваря врата. Не към реакцията —а към избора. Истинския.

Ако си уморен да повтаряш същите модели… може би това е покана да се срещнеш със себе си отвъд навика. Аз съм тук — да те подкрепя в това пътуване.